Името ми Васко, както ви се представих, но повечето ми приятели, какво ти повече всички ме наричат Чорти. В превод от руски — Дявол. И наистина съм дявол на женските сърца.
Ева се изсмя. Васко я погледна намръщено.
— Ако ще ме прекъсваш, както обичаш да правиш, забрави да чуете нещо. — обиди се той.
Мадам Марел погледна с укорителен поглед Ева, която се извини тихо.
- Значи вече мога да продължа. — каза им Васко
Казвам ви, че съм Дявол на женските сърца и това е самата истина.Не се хваля, нито надувам с това, просто е свързано със смъртта ми. Всичко се случи на морето.

С приятелите ми Гената и Мишо решихме да не използваме караваната, с която прекарвахме отпуските си на море или на планината.
През зимата родителите на Гената бяха дали едната стая под наем на някаква студентка от провинцията. Момичето беше от едно крайморско градче.Нейните родителите ни бяха поканили да прекараме един месец там, като разбира се си плащахме наема.
Миша беше хвърлил око на Ина, така се казваше тя, но остана доста разочарован, като разбра, че в последния момент тя е решила да замине на лятна бригада в щатите.После разбрах, че се е шегувал.А той най-силно настояваше тази година да сме на квартира.
Къщата беше малка, но и тримата бяхме в отделни стаи, ако кухничка, която си избрах се водеше стая.
Харесах я, защото имаше отделен вход и така се чувствах свободен, а и приятелите ми нямаха нищо против. Хазаите си имаха друга къща, а тази даваха под наем през лятото. Имаше и двор, който не беше ограден, но имаше голяма беседка, а морето беше само на пет минути.

Още първият ден се напихме. Когато се събудих сутринта, до мен сладко спеше красива дългокрака блондинка. Измъкнах се от леглото внимателно, за да не събудя спящата красавица. От вън се чуваха смеховете на Гената и приятелката му Вяра.
Наплисках лицето си с вода и излязох.
Вера, Гената иМишо седяха в беседката, пиеха бира и се смееха. Изкашлях се и тримата се обърнаха. Щом Вяра ме видя нададе вик и скочи да ме посрещне. Хвърли ми се на врата, аз. я повдигнах и я завъртях.
— Как е моята малка приятелка? Кога пристигна ?— попитах я аз и я пуснах на земята.
- О, още сутринта, но вие всички спяхте. А как е скъпият ми Дон Жуан? - попита тя, като се върна отново да седне до приятелят си.
С Вяра живеехме в един квартал, дори бяхме в един блок, но в различни входове. Беше по-малка от нас и когато бяхме по-малки я водех навсякъде с мен. Имах я като малката ми сестричка.
Тя и Гената станаха интимни приятели още от училище. Виновникът за това бях аз, но Гената ми беше приятел и му имах пълно доверие.
— Коя е тая, която спи в леглото ми ? – попитах приятелите ми.
Вяра скочи и тръгна към къщата.
- Искам да я видя. — каза тя.
Опитах се да я спра, но тя бързо се шмугна покрай мен и тихо приближи до вратата на кухничката.
Погледна през вратата и също така тихо се върна при нас.
— Не е ли малко старичка за теб ? — попита ме тя и се изкиска.
Повдигнах рамене и седнах в беседката.
- Нищо ли няма да ми кажете ? — обърнах се специално към Мишо.
— Снощи в бара ни се натресе на масата.Наистина ли нищо не си спомняш ? – попита ме Гената.
Отворих си бира и си запалих цигара.
- Казва се Роза и тук е също на квартира с приятелката си. — каза Мишо.
- Ясно! Ще я събудя да си ходи. — казах аз, отпих от бирата си и станах.
- Остави я да се наспи. Снощи го карахте много влюбени. — засмя се Гената.
- Поредната му бройка ! – бъзна ме Вяра.
Отидох да събудя така наречената Роза, но тя вече беше будна. Просто си лежеше и ме гледаше влюбено.
- Здравей красавецо! — усмихна ми се тя.
Седнах на стола и я загледах. Ако изключим , че беше по-възрастна от мен беше доста хубавка.
— Е, Роза с какво се занимаваш ? — попитах я, като продължих да я гледам с присвити очи.
- Работя, като консултант в мола. А ти ? Снощи ми каза, че имате общ бизнес с приятелите ти. С какво точно се занимавате ? — изправи се тя, като отметна чаршафа и разкри голото си тяло.
— Това не е от голямо значение. Тук сме да се забавляваме, нали ? — казах й и станах.
- Прав си ! Ще ме заведеш ли да пием кафе ? – попита тя и протегна ръце.
- Облечи се. Ще те чакам отвън в беседката.— отвърнах и и излязох.
Гената, Мишо и Вярчето тъкмо ставаха.
— Къде ? — попитах ги и ми стана криво. Нещо не ми се искаше да оставам сам с тази жена.
- Ще ходим на плажа. – засмя се Вяра.
— Вървете ! Ще дойда по-късно. – разочаровано казах. Все пак можеха да ме изчакат.
Седнах в беседката да чакам Роза и да си допия бирата. Защо винаги, когато се напиех правех такива щуротии. Сега оставаше тази да ми се лепни и щях да си изкарам страхотно.
- Готова съм. — чух гласът и зад мен.
— Ами да вървим тогава. Ти водиш, защото аз още не познавам градчето и не знам кое къде е. — казах, като закопчах дънковата си риза и проверих дали съм си взел документите и парите.
- Няма проблем, но ако може да минем и през моята квартира. Искам да се преоблека. – каза Роза, като ме хвана под ръка.
— Не е ли по-разумно ти да отидеш до квартирата си и после да се намерим на плажа. ? — попитах я и бутнах ръката и.
- И така става. Но да знаеш, че няма да се отървеш от мен лесно. - засмя се тя и предизвикателно се завъртя.
— Няма да бягам. Обещавам! — усмихнах и си и очите ни се срещнаха.
В погледа и имаше нещо плашещо, хищническо.
Тръгнахме заедно по улицата, като на едно място се разделихме.Тя продължи направо, а аз свих по един въжен мост към плажа.
Видях приятелите си да седят в едно кафене на самият плаж.Взех си една бира и седнах при тях.
- Къде е приятелката ти ? — изхили се Мишо.
— Отиде до квартирата си да се преоблече и ще дойде. – сериозно му отвърнах и ми стана кофти. Сега нямаше да престанат с майтапите си.
- Колко сме сериозни само. — започна и Вяра.
— Хайде стига сте се заяждали. — защити ме Гената, въпреки, че нямах нужда.
- Какво толкова ? Ще си имам забавление тук. Сигурно ми завиждате. — отвърнах им, като си направих весел вид.
- Добре де ! Наистина приятелката ти си я бива. Виж какви крака има само. — каза Мишо.
Обърнах се. Роза идваше към нас с още една жена. Това сигурно беше приятелката и.
Беше облечена с черен потник, къси панталони и сандали. Наистина изглеждаше страхотно, а русата и коса се развяваше, но в мен нищо не можеше да трепне.Нямаше химия.
Мишо веднага скочи и намери два стола. Приятелката и се представи, казваше се Мони, седна до Гената, а Вяра и хвърли убийствен поглед.Досмеша ме, защото приятелят ми имаше очи само за Вяра. Понякога се правеше, че се заглежда, но това беше да подразни момичето.Един ден ми каза, че така проверявал дали Вяра го обича още. Попитах го какво общо има всичкото това, а той ми отвърна, че ревнува човек, който обича. Подчерта, че трудно ще го разбера, защото на мен тези чувства ми били чужди.
Роза шумно ме целуна по бузата и придърпа стола до моя.
— За мен ли говорехте ? — усмихна се Роза кокетно.
- Обсъждахме колко си хубава. — каза Мишо, а усмивката му не слизаше от лицето.
Ако я е харесал може да я вземе, няма да имам нищо против.
Не бях дошъл на море, за да се обвързвам, а тази жена май това целеше.
— Благодаря ! Е какво ще правим ? Тук ли ще стоим или ще се изкъпем в морето. — каза тя и свали потника си.
Очите и на трима ни се впиха в стегнатия и бюст. В този момент от кафенето излезе ядосан барманът.
- Госпожо ! Тука така не може. По-надолу на плажа, ако искате и чисто гола се съблечете, но тука не може. – каза мустакатият барман, като същевременно потриваше ръце в престилката си.
Роза се извини, извади от найлоновия си плик горнището на банския и си го сложи.
— Ама, че простотия. — каза тя.
- Защо ? Човекът е прав. – чу се гласчето на Вяра.
Роза я изгледа пренебрежително и малко надменно и каза:
— Какво разбираш ти малката ?
Вяра изсумтя и стана.
- Аз отивам да се изкъпя. Гена идваш ли ? — обърна се тя към приятеля ми.
Гената неохотно стана.
- Вие няма ли да дойдете ? – попита той.
Мишо и приятелката на Роза– Мони станаха и тръгнаха.
— Аз няма да дойда, но Роза ако иска може да отиде с вас. - викнах след тях.
Тя с радост стана и тръгна след другите. Като, че ли ми искаше позволение - стоеше и чакаше. Хем ми стана смешно, хем противно. Не обичах такъв тип жени.
Станах и си взех още една бира. Обърнах си стола към морето и така можех да виждам приятелите си, които се заиграха във водата с някаква топка, която кой знае от къде се беше появила.
Реших да си запаля цигара, но видях, че кутията е празна. Станах да си взема, но беше се образувала голяма опашка и седнах отново. Сетих се, че Мишо може да има и бръкнах в ризата му, но на него му беше останала една и върнах обратно кутията .Трябваше да изчакам опашката поне да намалее.
Точно тогава на края на опашката се нареди едно момиче, което веднага ми се наби в очите. Беше облечена с виненочервена тениска, която едва покриваше задните и части. Беше боса, а кестенявата и къдрава коса стигаше до кръста.
Беше с гръб към мен и не можех да видя лицето и, но нещо в мене трепна. Почувствах странно привличане , въпреки че не бях видял лицето и. Тя изглежда усети погледа ми върху гърба си, защото се обърна и очите ни се срещнаха. Усмихна ми се леко и отново се обърна. Не свалях поглед от нея и тя се обърна още веднъж, но тази път погледа и се задържа.
Имаше топли и тъжни кафяви очи и малка трапчинка на едната буза. Мисля, че се влюбих в това момиче. Химията беше много силна.
До сега никога не ми се беше случвало, така да занемея по някоя. Не спирах да я гледам и не разбрах кога е дошъл редът и. Тя си тръгна, като повече не ме погледна.
Станах и тръгнах след нея.Това беше направо безумие, но момичето ми действаше, като магнит.
За мой ужас обаче точно в този момент дотича Роза, като ме пресрещна.
— Да не би да се престраши и да реши да се топнеш малко. – обеси се тя на врата ми.
Отблъснах я, като се мъчех да видя къде отиде момичето, но успях да я загубя от поглед. Идваше ми да шибна един шамар на тази нахална жена, но само ядосано се затичах към морето, като по пътя откопчах и хвърлих ризата някъде зад мен.


Привечер Мони и Роза дойдоха в квартирата ни да ни вземат.
Бяхме решили да вечеряме заедно, а после щяхме да ходим на лятно кино. Бях замислен. Момичето от плажа не ми излизаше от ума. Щях да претърся цялото градче, но исках да я видя и да се запозная с нея.
Не се наложи, защото се засякохме в ресторанта. Беше седнала на една маса с възрастна двойка и малко момче. Надявах се, това да не е синът и, но веднага отхвърлих това. Беше прекалено млада. Сигурно бе с баба си и дядо си, а това трябваше да й е брат, защото приликата им беше поразителна.
Настаниха ни на една голяма маса. Можех да виждам само профила на момичето, но и това ми беше достатъчно поне за сега.
Сервираха ни цаца, пържени картофки и четири бутилки вино. Бяхме решили, след като хапнем да отидем на лятно кино, а след това ще обиколим дискотеките.
Роза се държеше с мен сякаш сме двойка от години, а аз едва я търпях.
Погледът ми непрекъснато бягаше към момичето.
— Чорти гледай си масата. – направи ми забележка Мишо, който видимо бе взел да ухажва приятелката на Роза
- Ти гледай себе си. – сопнах му се аз, за това, че ме разкри.
— Той гледа малката хубавица с баба си и дядо си. Казва се Ели. – осведоми ме Роза и се засмя с глас.
- Ти от къде знаеш ? Познаваш ли я ? – напрегнато я попитах аз.
Изобщо не се зарадвах, че точно Роза я познава.
— Не я познавам, но са сме у тях на квартира.Ние сме на първия етаж. Случайно чух името и, но да те предупредя, че нямаш никакъв шанс. Тука е на гости на дядо си и баба си. А и дочух, че чака приятелят си.
- Да не съм тръгнал да я свалям. Просто се загледах. – безразлично и отвърнах.
В този момент мразех и Роза и приятелят на момичето.
— Но не сваляш очи от нея.В момента също я зяпаш с периферното си зрение.– заяде се тя.
- Вече взе да си въобразяваш, а и не съм длъжен да ти давам отчет. – злобно и казах.
- Ако сте готови да ставаме. Искам да хванем тази прожекция. – каза Вяра, която нещо още от плажа бе загубила настроение.
Хвърлих бегъл поглед към масата на Ели и видях, че вече си бяха отишли. Стана ми някак тъжно и настроението ми се развали, но имаше време и щях да се запозная с нея, ако се налага и с приятеля и също. За сега обаче беше сама. Може пък Роза да ме баламосваше. Кой знае.
Гледахме някаква комедия, от която нищо не разбра. Мислите ми през цялото време бяха заети с образа на момичето. Дори започнах да си представям, че сме двойка.
От фантазиите ми ме извади Роза, която ме сръга с лакът. Филмът беше свършил.
Излязохме и точно тогава я видях също да излиза , беше обаче само с брат си. Можеше и да не и е брат, но в моите мисли така реших. Роза видя вълнението ми, хвана ме под ръка и ме дръпна настрани.
— Слушай момченце. Не обичам игричките. След, като си с мене се дръж прилично. – изсъска тя в ухото ми.
Направо бях шокиран. Тая за каква се мислеше. Стиснах я силно за ръката. Тя изохка, но не охлабих хватката.
- А сега ти ме чуй какичке ! Не съм искал да съм с теб и нищо не съм обещавал. Ти ми се натресе, така че си затваряй устата. – повиших тон.
— Ей, вие двамата ! Какво става ? – попита Гената, като се приближи до нас.
- Нищо. Ще ходим ли да се веселим ? – попитах аз, като пуснах ръката на Роза.
— Аз ще се прибера в хотела. Нещо ме боли глава.– каза Вяра.
Тя беше пристигнала сама и на първо време се беше настанила в хотел, а после до колкото разбрах възнамеряваше да се премести при нас. Или най-точно при приятеля ми.
Гената само повдигна рамене.
- Е няма как братле. Виждаш.
— Тогава ще се видим в квартирата, а може и утре. – казах му аз.

Приятелят ми и Вяра си тръгнаха, но си мислех, че повече искаха да се усамотят.
Четиримата отидохме на плажа, където имаше открита дискотека, която вече беше пълна. Роза изглежда познаваше някой от персонала, защото когато отидохме нямаше шанс да си намерим места, но тя изчезна някъде и след малко се върна развеселена с управителя. Настаниха ни на една маса, която гледаше точно към плажа.
- Познаваш ли управителя ? – попитах я , когато седнахме.
— Стари приятели сме. – отвърна ми тя и вдигна ръка към сервитьора.
Роза и Мони си поръчаха коктейли, а ние с Мишо си взехме по една голяма водка. Както е тръгнало и тази вечер щях да си отрежа главата.
Роза изпи коктейла си на един дъх и стана да танцува.Мишо и Мони не спираха да се натискат. На мен започна да ми писва, а и усещах, че скоро ще ме заболи и глава.
Станах и отидох да се разходя по-плажната ивица.Духаше лек вятър и беше доста приятно до момента , в който Роза дотича при мен.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...