Сега се усещаше и миризмата на разлагащото и се тяло. Повдигна ми се, но успях да се овладея. Бавно се изправих, огледах се, но не можех да видя нищо.
— Защо, Чорти ? Защо ? – чух дълбокият глас на Роза.
- Стига си повтаряла това. Какво искаш ? – извиках аз, като се въртях на всички страни, но не можех да разбера от къде идва гласът и.
— Защо ме уби ? Сега искаш да убиеш и Мони, но да знаеш, че тя е силна. Много по сила от мен. – отвърна тя.
- Това с теб беше инцидент. И никого няма да убивам. – отново изкрещях.
Изведнъж се уплаших, че някой може да ме чуе.
Тогава я видях. Беше на около стотина метра от мен.
Миналата вечер, когато се появи в стаята изглеждаше кървава и мъртва. Сега беше кървава, мъртва и разлагаща се. Месата и висяха. Лицето и наполовина беше изгнило и се виждаше черепът. От цялото и тяло се стичаше гной и някаква слуз, а миризмата беше направо непоносима.
- Доволен ли си да видиш какво си ми направил ? Разлагам се. – засмя се, а смехът и проехтя зловещо.
Тя тръгна към мен.Заотстъпвах , мъглата ми пречеше. Започна да ми лютят и очите.
- Ти какво искаш от мен ? Не мога да върна миналото. – казах с пресипнал глас.
Тази мъгла не само влияеше на очите ми, но започваше за дразни и гърлото ми.
- Ще ти отмъстя ! – изписка Роза.
Видях, че тя започна да се променя. Избледня и стана прозрачна, а мъглата взе да се разсейва.
Изведнъж Роза изчезна, а с нея и мъглата. Въпреки това очите продължаваха да ми парят.
- Този път май Роза не успя да те стресне. Пази се ! – предупреди ме гласът на Демона.
Огледах се, но никъде не се виждаше. Изглежда беше решил да се прави на невидим.
- А ти защо не направи нещо ? Нали уж си ми нещо, като пазител.? – попитах аз и отново се огледах.
- А не ! Не съм казал, че съм ти пазител. Мога да ти давам само съвети, но ако искаш мога да ти бъда и закрилник, но…има едно, НО. Трябва да ми позволиш да използвам от време на време тялото ти. – каза той.
- Искаш да обладаеш тялото ми ? Категорично не. Нямам нужда и от съветите ти. – ядосано отвърнах и тръгнах по улицата към центъра.
Появи се и застана пред мен.
- Чакай малко ! Пошегувах се. Не желая болното ти тяло. В него мога да влизам, когато си поискам. Искам душата ти. – изсмя се доволн демона.
Сетих се, че много пъти съм вършил или казвал нещо, което не бих направил, ако съм трезвен.
Спомних си, когато бяхме в ресторанта с Роза, как тя изведнъж се уплаши от вида ми, а когато се погледнах после в огледалото не бях аз.
Заобиколих го и продължих, без да му обръщам внимание, но той упорито вървеше до мен.
- Ако убиеш Мони ще си вземеш и телефона и документите. - подшушна той
Продължих да вървя, без да обръщам внимание. Тогава демона препречи пътят ми.
- Ако тази вечер не свършиш тази работа с нея, утре тя ще отиде при ченгетата. – каза той.
Повярвах му, защото досега всичко, което казваше беше истина.
- И как да го направя ? – попитах го аз.
- Ти вече знаеш как. Ще я причакаш тази вечер, когато тръгне към квартирата си. Ще бъде сама. Сега са в дискотеката на плажа. Побързай и да знаеш, че друг подходящ момент няма да има.
- Сигурен ли си, че са там ? – попитах го, но от него нямаше и следа.
Тръгнах към плажа. Пред очите ми изплува наглото лице на Мони. Още от самото начало не я харесвах. Беше повърхностна, груба, с високо мнение за себе си. Но тази вечер щях да й затворя устата завинаги. Ще си взема документите и ще я пратя при Роза.
Музиката се чуваше от далеч. Ако наистина бяха там, значи демона не ме е излъгал.
Платих си входа и влезнах. Вътре беше задушно, въпрески, че я нямаше тази навалица, както обикновено. Огледах се, но не видях нито Мишо, нито Мони.
Излязох на терасата. Бяха там. Седяха на една маса и си говореха доближили глави един до друг.
По-разумно беше да не се показвам, а и те не трябваше да ме виждат , затова побързах да се махна.
Реших да отида и да изчакам Мони пред квартирата и.Знаех, че след дискотеката първо ще мине през там и чак тогава щеше да отиде при Мишо. Поне напоследък така правеше, а и демона ми подшушна там да я чакам.
Кафенето, което беше до квартирата и за мой късмет беше денонощно и седнах там да чакам. Мястото беше удобно, защото тя не можеше да ме види, но аз виждах цялата къща, а и на входната врата светеше лампа.
Наближаваше дванадесет и очаквах всеки момент да се появи. Бях си поръчал кафе. Исках да съм напълно трезвен.
Някъде към дванадесет и половина по улицата се появи тъмна фигура.Когато наближи към къщата видях, че това е Мони. Беше облечена в черна рокля и обувки с високи токчета. Отключи и влезе. Всичко вървеше по план. Погледнах часовникът си – показваше един без двадесет. Предположих, че към един ще излезе.
В този момент усетих аромата на парфюм и веднага се досетих, че след малко щеше да се появи и Роза. Все повече и повече гнилоча заемаше мястото на парфюма и.
Вече не се страхувах от появата и, но ме отвращаваше вида на разлагащото и тяло. Огледах се, но не я видях.Сигурно си мислеше, че по този начин ще ме стресне, като само подсказваше, че е тук някъде.
Погледнах отново часовникът си, време беше да ставам.
- Чорти не го прави ! – стресна ме гласът на Роза, който идваше някъде от далеч.
Огледах се , но никъде не я видях, въпреки миризмата се усилваше. Сега миришеше още по-силно на мърша.Значи е някъде съвсем наблизо, но явно бе решила да не се показва.
Не обърнах внимание, продължих бавно да вървя към къщата.
- Ако я оставиш на мира , повече няма да ме видиш, но сториш ли и нещо ще ме виждаш навсякъде.Пред очите ти ще се разлагам. – чух отново гласът и.
- Ти и без това вече почти си се разложила. Скоро нищо няма да остане от теб. – отвърнах. и аз.
- Ще ти отмъстя ! – изсъска тя.
Видях образа и за секунда и разбрах, че вече си е отишла. В това време вратата се отвори и Мони излезе. Беше сменила роклята с къси панталонки и потник.
Като ме видя до вратата се стресна, но бързо се съвзе. Вдигна брадичката си, както обикновено правеше, когато беше настроена да се заяжда с някой.
- Търсих ви в квартирата, после по кръчмите, но ви нямаше. Тогава реших, че може да си си в квартирата и дойдох. Тъкмо щях да почукам и ти излезе. – излъгах.
- Така ли ? Ами не знаеш ли, че ще идвам при Мишо ? – попита тя и ме изгледа подозрително.
- Знам, но бързах да те видя. Трябват ми документите., взела си ми и телефона – казах аз.
- В момента, в който Роза се върне ще си ги получиш. – заяви тя и тръгна, но аз и препречих пътят.
- Нали искаше да видиш Роза ? Знам къде е, намерих я.- усмихнах и се аз.
Тя се учуди. Май не очакваше такъв обрат.
- Къде е ? С кой е ? Заведи ме при нея. – припряно каза Мони.
- Ами документите ми ? – играех си аз. Много добре знаех, че докато не видеше Роза нямаше нищо да ми даде. Само при мисълта, че тази жена ми ги беше откраднала и ме разиграваше ми идваше на момента да я удуша.
- Когато се видя с Роза. – отсече тя.
- Тогава да вървим и да не губим време, че току-виж изчезнали на някъде с новия си приятел.
Тръгнахме, но изведнъж тя спря.
- Кажи ми къде е ? Аз ще отида да я взема , а ти може да ме изчакаш при Мишо. – изтърси Мони.
Засмях се.
- Ти чуваш ли се ? Искам си документите, а и държа Роза пред теб да каже, дали съм я закачал и къде е била до сега. – отвърнах... и.
- Добре, добре !Поне ми кажи къде отиваме ? – съгласи се тя.
Знаеше, че просто няма избор.
Този път повярва.
- В ресторанта, където вечеряхме с нея за последно, преди да изчезне. – обясних аз и в този момент се усетих, че май сгафих.
Тя рязко се спря и ме погледна в очите.
- Ти каза „преди да изчезне „. Какви игри играеш Чорти ? – попита ми тя
- Да, така е. Преди да изчезне с онзи тип. – казах и, като вложих всичко от мен, гласът ми да звучи убедително.
Тя ме дръпна за фланелката към себе си и се втренчи в очите ми.
- Какво ти е на очите ? Странни са. – попита ме тя.
Бутнах ръката и.
- Нищо ми няма на очите. Хайде да побързаме, защото ще ги изпуснем.
Тя нищо не каза и тръгнахме мълчаливо.
Минахме по-централната улица и тръгнахме към края на градчето. От време на време и хвърлях по един поглед. Мони ми се виждаше напрегната. Молих се само в последния момент нещо да не се обърка. За сега всичко всичко вървеше идеално, а и улиците бяха безлюдни.
- Много ли има още ? – попита тя.
- Нали каза, че си ходила и си говорила със сервитьорите. – отвърнах. и аз.
Аз знаех, че изобщо не е ходила. Беше изпратила вярния си слуга Мишо. Ако беше ходила, сега щеше да знае, че вървим в обратната посока и скоро щяхме да излезем до малка горичка. А по-нататък трябваше да минава и река. Така поне ми беше обяснила Сийка, когато ми разказваше къде са правили за последно секс с приятеля и преди той да я напусне. Специално я бях подпитал за мястото, а тя, без да подозира ми го беше описала до най-малката подробност.
- Излъгах. Мишо отиде да провери. – каза Мони.
По гласа и разбрах, че вече е не само притеснена , но и уплашена.
- Точно след този завой и сме там. – казах и.
Изведнъж клекнах рязко и изохках. Мони се спря.
- Какво ти стана пък сега ? – ядоса се тя, но не толкова на мен, а по-точно от страх.
- Нещо ми прищрака в глезена. – излъгах я .
- Само не ми казвай, че не можеш да ходиш. Ако е така аз тръгвам и ще те чакам там. – заяви троснато тя и тръгна.
По-добри не можеше да стане.Гранах камъка, който бях видял по-рано и заради който клекнах и тръгнах тихо след нея. Чух учуденото и възклицание.
- А !
Застанах плътно зад нея и я фраснах с камъка по слепоочието. Мони падна, но не загуби съзнание. Гледаше ме с широко отворени очи. От изненада беше отворила устата си и приличаше на някакъв шаран.
- Не очакваше, нали ? И да викаш тука няма кой да те чуе. Предварително съм проучил мястото – изсмях се и плюх на земята.
- Ка-к-кво ще ми направиш ? – с плачлив глас попита тя.
Приближих я и я ритнах в корема. Тя се сви, но не издаде нито звук.
- Ставай ! – извиках и аз.
Тя се опита, но изглежда и се зави свят, защото отново се пльосна по задник. Наведох се, хванах я за лакътя и я изправих.
- Ако правиш това, което ти кажа ще се прибереш по - живо, по-здраво.Сега тръгвай ! – бутнах я да върви към горичката.
Тя не помръдна. Изведнъж започна да крещи с цяло гърло. Държах я за ръката здраво, за да не избяга и я чаках да спре да крещи. Знаех, че рискувам да мине някоя кола, но по този начин исках да й покажа, че няма кой да й помогне и цялото това викане е безсмислено. Исках да ми се подчинява, да я унизя.
Накрая Мони прегракна и се умори.
- Молят те пусни ме! Ще ти върна чантичката и телефона. – с дрезгав глас каза тя.
- Върви ! От теб зависи дали ще те пусна. Ще крещиш ли пак ? – стиснах я силно за ръката.
- Не, молят те ! – изплака тя.

Завлякох я в горичката близо до реката. Мястото беше точно така, както ми го беше описала Сийка. Пуснах Мони и тя побягна.. Настигнах я и я повалих на земята.
Седнах върху нея и започнах да налагам лицето и с юмруци. Тя се защитаваше.
Хванах ръцете и в китките и ги опрях плътно в земята. Тя ме наплю, на аз само се захилих.
Под мен тя се гърчеше, като змия, но нищо не можеше да направи. Накрая се умори и, като че ли се предаде, но знаех, че това е само блъф.
- Къде са документите ми ? – попитах я аз
- Пусни ме и ще ти ги дам. – отвърна тя, като ме гледаше с омраза в очите.
- Ще те пусна, но първо искам да ми отговориш на няколко въпроса и ще те пусна.
Тя кимна.
- Нарочно ли Роза ме зарази със Спин ? – попитах, без да знам, защо и зададох този въпрос.
- Да. От къде знаеш ?
- Аз питам, ти отговаряш.- казах и.
Пуснах едната и ръка и я стиснах за гушата.
Тя се опита да махне ръката ми със свободната си ръка, но я стиснах по-силно и тя издаде някакъв скимтящ звук. Отпуснах малко и изкрещях в лицето и.
- Говори ?
- Мишо предложи на Роза. Искаше да ти отмъсти. – каза тя с пресипнал глас.
Това ми дойде, като гръм от ясно небе. Не можех да повярвам, че Мишо толкова ме мрази. През цялото време се е преструвал, че ми е приятел.
- Какво толкова съм му направил, че да направи такова нещо ? – попитах я аз, а сърцето ми се беше свило от мъка.
- Не знам. – отвърна тя и започна отново да буйства под мен.
Стиснах я за гърлото силно. Стиснах още по-силно. Мони започна да рита под мен.
- Защо сега не ми се репчиш ? Знаеш ли, че убих Роза и за това си виновна ти. Ако тя не ме беше заразила нямаше да се стигне до тук. – говорих и , докато ту отпусках ръката си, ту отново я стисках силно. Тя взе да мучи