— Защо Чорти , защо ? - повтори тя без дори да си помръдне устните.
— Какво, защо ? – извиках, като продължавах да отстъпвам към външната врата.
Тя пристъпи една крачка и протегна ръце към мен.Видях, че започваше да избледнява.
- Защо… ? — гласът и едва се чуваше вече и в следващия миг изчезна.
Поех си дълбоко въздух и шумно въздъхнах, после си плюх в пазвата и се прекръстих.
Точно измих кръвта и гадната слуз от ръцете си и на вратата се потропа силно. Подскочих, но не се обадих. Потропа се още веднъж, но този път много по-силно. Досетих се, че това е Мишо.
- Кой е ? — извиках аз.
В това време вратата се отвори и вътре нахлу Мони. Първо взе да души въздуха, като някоя хрътка, после отиде в банята.Върна се и ме блъсна в гърдите.
- Къде е ? Чух я да вика и тук мирише на нейния парфюм. — крещеше, като обезумяла тя.
В стаята връхлетя и Мишо.
- Какво става ? Какво и направи ? — нахвърли се и той върху мен.
Блъснах го силно.
- Вие сте луди ! Тука няма никой. – започнах и аз да крещя.
Първа се осъзна Мони.
— Защо викаше ? Наистина помислих, че е тя.
Мишо прегърна откачената си приятелка.
- Помислих, че ти е направил нещо. – погали я по главата той.
— Сънувах кошмар. Викал съм на сън, когато се събудих, станах да светна лампата, но докато намеря ключът се порязах на ножа. - нагло излъгах.
Не ми пукаше дали ще ми повярват. Исках да се махнат.
— А, защо толкова силно мирише на розиният парфюм ? Знам, че е нейният. – продължи с подозренията си Мони.
- Ами, защото преди да избяга с онзи беше тук и без да иска изпусна парфюма на земята, шишето се счупи и както виждаш още не мога да се отърва от таз миризма.
Тя нищо не каза, но знаех, че не ми вярва. Важното беше, че си тръгнаха.

Реших да се въведа малко в приличен вид. Изкъпах се, обръснах се. Изхвърлих дрехите, с които бях. Бяха пропити с миризмата на труп.
Направих си една салата. В хладилника имаше бутилка с водка. Взех всичко и се настаних в беседката, като цивилизован човек. А, когато се съмне ще си събера багажа и си тръгвам.
Все пак не останах навън в беседката до сутринта. По едно време се престраших и отидох да си легна. Този път нищо не сънувах, но и сънят ми беше повърхностен.
Будих се непрекъснато от някакви шумове и ми се струваше, че има някой в стаята.
Накрая съм заспал дълбоко. Събудих се целият мокър от пот. Станах и погледнах часовника, който показваше десет и половина. Сетих се, че днес бях решил да си тръгвам от тук и скочих бързо. Наплисках лицето си на чешмата и чак сега забелязах червените петна по врата ми, които наподобяваха пръсти .Спомних си снощното премеждие и тръпки ме побиха. Трябваше по-бързо да си събера багажа и да се махам от тук. Може би, когато се приберях в София щях да се успокоя. Там нямаше да има демони и призраци.
Багажът ми не беше много, събираше се в един малък сак. Когато бях готов реших да проверя и малката ми чантичка, в която си държах документите, ключовете от дома ми, лични снимки и други важни неща, но не я откривах никъде. Знаех, че не съм я изнасял от квартирата и за последно я видях вчера, когато си прибрах дебитната карта. Бях теглил през денят пари от нея. пари от нея.
Претърсих цялата стая, направо си я обърнах наопаки, но от чантичката нямаше и следа.
Излезнах навън и започнах да оглеждам около беседката.
- Няма смисъл да търсиш документите се, защото са в мен.– чух гласът на Мони зад гърба си.
Обърнах се ядосан и видях ухилената и физиономия. Тогава се сетих, че в просъница бях чул шум в стаята си. Значи не ми се е сторило, била е тя и тогава ми е откраднала.
— Защо чантичката ми е в теб ? Какво целиш ? – попитах любезно, въпреки че гневът кипеше в мен.
- Искаше да избягаш, а ? — попита тя, а очите и искряха от омраза.
- Просто реших да съкратя почивката си. Време е да се прибера и да си направя проклетото изследване. Защо да бягам ? – отвъртах и , като тръгнах към кухничката.
Тя вървеше по петите ми.
Взех си бира от хладилника, но се сетих, че имам водка и отидох да седна в беседката.
Умът ми трескаво работеше.Трябваше да измисля начин да си взема чантичката обратно. Тя не седна в беседката, а остана права.
— Докато Роза не се появи, няма да ти дам документите. А те определено ще ти трябват. Без тази чантичка нищо не можеш да предприемеш. Дори не можеш да се прибереш в софийското си жилище.- доволно каза тя.
- Колко пъти да ти кажа, че не знам къде е. Кой знае къде си пече задника с онзи сега, а ти се тормозиш. – казах аз, като се стремях да изглеждам убедително.
— Говорих с персонала на ресторанта, в който сте били. Оставил си тлъст бакшиш на келнера, но аз му дадох повече и той ми разказа някои работи. – подсмихна се тя.
Изтръпнах, усетих как потта се стича по гърба ми, но тогава чух гласът на демона да шепне в ухото ми и повторих това, което ми каза :
- Да, наистина се скарахме, защото тя тръгна след онзи тип. Не съм подкупвал сервитьора, а му дадох парите, защото бързах да я настигна и да я върна. Не исках да ходи с онзи. Не биваше още един човек да пострада.
— Много загрижен си станал. И все пак не ти вярвам. – отсече тя.
— Дай ми документите. Трябва ми картата да изтегля пари, че са ми свършили. – опитах по тази начин
- Вчера си теглил пари, така че няма да умреш от глад. – усмихна се тя предизвикателно.
Гневът започваше да се надига в мен, но демона ми прошепна да изчакам. Едвам успях да се овладея.
— Ами, ако отида в полицията ? – попитах я аз и на свой ред се захилих.
- Върви ! – направи жест с ръка тя, но в очите и за час от секундата проблесна страх.
— А Мишо, какво казва за всичко това ? Той къде е всъщност ? – смених темата за полицията аз.
- Знаеш ли на него въобще не му пука нито за теб, нито за другите му приятели.
Цял живот е живял във вашите сенки. – разпалено отвърна Мони.
— Мишо ми е приятел и не би ме предал. Какви ги говориш ? - попитах и се зачудих тази жена дали е добре.
— Като ти е такъв приятел, защо не те предупреди за Роза ? Той знаеше още от София за нея. Познаваше дори бившият и съпруг. – каза Мони, после сложи ръка на устата си. Изглежда съжали, че ми каза.
Не можех да повярвам. Тогава се сетих, че демона ми беше казал нещо такова.
Стоях, като попарен, ушите започнаха да ми бучат. Доплака ми се,че бях предаден.
Беше ми толкова тежко, че дори не знаех какво да й кажа в този момент.
- Дай ми документите ! — изведнъж изкрещях срещу нея.
Тя не очакваше такава реакция и доста се стресна, чак се разтрепери. В това време от квартирата излезе Мишо.Беше сънен, разтъркваше очите си.
- Какво става тук ? Каква е тази врява ? – попита той.
Мони изтича до него и го прегърна.
— Нищо скъпи ! Дойдох да те взема. Нали ми беше обещал да плаваме с корабче днес. – каза му Мони и го целуна звучно по бузата, като същевременно не сваляше поглед от мен.
- Защо не кажеш на приятелката ти да ми върне документите. – казах на Мишо.
Той ме изгледа така, сякаш ме виждаше за първи път.
— Мони ти е откраднала документите ? Скъпа .? – обърна се той към приятелката си.
- Нищо не съм взимала. Затова беше и този скандал преди малко. Не виждаш ли, че от снощи не е с всичкият си. Май има нужда от професионална помощ. – излъга тя, а Мишо естествено и повярва.
— Аз ще отида да се приготвя, а Чорти ти се вземи в ръце. – каза той и изчезна в квартирата.
В момента, в който Мишо се скри , с „два скока „се озовах да Мони и я хванах за гушата.
- Защо лъжеш, боклук такъв ? – стиснах леко, но тя, вместо да се уплаши и да започне да се смее.
Пуснах я, като я блъснах силно. Не можа да се задържи и падна на земята.
— Ако не ми донесеш документите до довечера...
- Какво и мен ли ще убие ? – каза тя.
Това ми дойде много. Приближих и такъв шамар и заших, че не знам как не и се откачи главата.
— Какви ги говориш ? – извиках и аз.
Тя започна са се смее истерично. В това време дойде Мишо. Щом го видя Мони хвана бузата си и се разплака.Ама, че артистка, но мога само да съжалявам Мишо.Цял живот бил живял в нашите сенки.А сега сигурно е по-добре – роб на някаква пачавра.
- Какво си и сторил ? – попита той и я прегърна.
— Ударих и един шамар. Внимавай да не си го отнесеш и ти ! Знам, че си познавал Роза преди и си знаел, че е болна. Така, че внимавай ! – заканих му се аз.
Знаех, че съм много по-силен от него, той също го знаеше, но въпреки това ми налетя. Сигурно искаше да се покаже пред Мони, но това му беше грешката. Така ми се беше насъбрало, че в този момент не си прецених силата. Забих юмрук в лицето му и той отхвърча поне на един метър. Навярно счупих носът му, защото той извика от болка и се хвана за лицето. Ръцете му веднага се обагриха с кръв.
Грабнах цигарите си от масата в беседката и се махнах.
Краката сами ме отведоха до квартирата на Сийка. Имах нужда да поговоря с някой, но се сетих как тя беше реагирала, след като Мони и каза за спина. Обърнах се обратно и тръгнах към плажа.
- Чорти ! Ей, Чорти ! – чух зад гърба гласът и.
Спрях се, но не се обърнах. Чух тежките стъпки зад мен.
- Видях те от прозореца. – каза Сийка. Лицето и беше потно и зачервено.
- Исках да поговоря с някой, но после се сетих, че ти не желаеш да ме виждаш, след като чу онази лъжа. – казах и искрено.
- Вината е моя.Трябваше да те изслушам. Значи не е вярно това, което каза онази жена? – попита тя.
Мълчах, наведох глава. Не се чувствах виновен пред нея, просто реших да се направя на много огорчен.
— Дори и да е вярно, трябваше поне да те изслушам. – каза жената и ме хвана под ръка.
- Не всичко е истина, затова исках да ти обясня, но ти избяга и с право. – обидено и отвърнах отвърнах , но не се дръпнах от нея.
— Да отидем в беседката ! Там ще поговорим. – каза тя и ме поведе към квартирата си.
Настаних се, а тя изчезна в къщата, както миналия път.
Този път се забави малко повече.Когато се появи носеше една голяма чиния с диня и една бутилка мастика.
Сипа в две чаши и се чукнахме, без да си кажем и една дума. Изглежда тя чакаше аз да започна.
- Нали ти казах в началото, че приятелката ми ме е изоставила. Това не е вярно. Момичето, в което се влюбих замина, но не ме изостави. Може да съм я заразил със Спин, но може и да не съм. Самият аз не съм сигурен дали съм заразен. – казах и очите ми се напълниха със сълзи. Затворих ги и пред тях, като кино лента преминаха събитията, от първия ми ден на пристигането тук.
Сийка ме изчака да се успокоя и чак тогава попита :
— Да разбирам ли, че тук си се заразил ?
- Ще ти разкажа всичко подробно.- отвърнах. и отпих от мастиката, която направо изгори гърлото и.
Започнах от самото начало – с пристигането , запознанството с Роза, после срещите с Ели, в която се влюбих. Разказах и как съм научил, че съм се заразил със Спин. Споделих тревогите си, че ако действително съм хванал болестта, то може да съм заразил и Ели.Пропуснах единствено убийството на Роза и появата на Демона.
Дълго време след, като свърших разказа си двамата мълчахме. Бях се свил, сякаш чаках присъдата си от Сийка.
— Аз на твое място щях да я убия. – наруши тишината тя.
- Започнах да се замислям за това, едва, когато Мони започна да ме подозира в изчезването на Роза. – казах аз и за малко не се похвалих, че вече съм свършил тази работа.
- И този Мишо, що за приятел ти е ? Такова приятелство не мога да разбера. – зачуди се Сийка.
- Сега не мога да се върна в София без документите си и ключовете. – оплаках се аз.
- Ако имаш нужда от пари ? - веднага предложи тя.
Засмях се от сърце.
— Не се тревожи. Бях си изтеглил достатъчно, преди онази вещица да ми открадне чантичката.
— Защо не се обадиш в полицията ? – попита Сийка.
- Мина ми веднага през ума, но тогава тя ще ме обвини пред тях за изчезването на Роза. — обясних и.
- Е и какво от това ? Нали ти нямаш вина и не знаеш къде е забегнала, а от такива като нея всичко се очаква. – разсъди жената.
— Ще започне разследване, което няма да приключи, докато не я открият, а тогава ще излезе наяве и това за спина. Ами представи си, че по една случайност не съм се заразил. Как ще изчистя после името си, като плъзнат тези слухове. - обясних и.
Сийка се замисли, поклати глава и каза :
— Прав си ! Като се сетя аз как реагирах, направо ме хваща срам. Представям си другите хора. Ще бягат от теб, като прокажен. Иска ми се да можех да ти помогна, но не знам как.
- Не се тревожи ! Ще измисля как да си върна чантичката. Ако пък не успея имам приятели, при които да отседна, докато ми сменят бравата на апартамента, а документите ще си ги изкарам. – казах повече на себе си.
- А какво ще стане с Ели ? Няма ли да й кажеш ? – попита ме тя.
Буца заседна в гърлото ми. Повдигнах рамене.
- Мисля, че трябва да й се обадиш и да й обясниш. В противен случай постъпваш, като приятеля си Мишо.- каза Сийка.
— Разбрах, че тя ще идва в събота. Искала да говорим. – тихо казах, сякаш се страхувах някой да не ме чуе.
- Още по-добре.Ето виждаш ли, че нещата започват да се нареждат.- потупа ме по ръката и напълни отново чашите.
Чукнахме се за хубавите мигове в живота и за момент забравих всичко, дори убийството на Роза.
— Тя искала да говори спешно с мен. Ако си е направила изследване и резултатите са положителни и точно за това да пристига ? – уплашено попитах и си отговорих сам : - Сигурно така е станало.
Сийка удари с юмрук масата.
— Я се стегни ! Наистина си се уплашил много. Ако искаш, когато дойде да поговоря първо аз с нея ? – попита ме тя.
- Ще го направиш ли за мен ? – усмихнах и се мило.
— Разбира се, нали за това са приятелите ! - каза тя.
Нямаше нужда от целия този цирк, но ми стана драго.
— Знаеш ли ще разговарям и с тази Мони – удари масата отново с юмрук Сийка.
Беше вече доста на градус, но знаех, че дори и да не е щеше да го направи, ако я помолех.
- Тя е готова на всичко за теб. Ако я накараш да убие ще го направи. Вярвай ми! – чух гласът на Демона.
Изтръпнах, съвсем бях забравил за него. Обърнах се и го видях облегнат на едно дърво.
Исках да му изкрещя да се маха, но това нямаше как да стане пред Сийка.
Тя видя, че на два пъти се обърнах назад и ме попита :
— Какво има ? Пребледнял си, сякаш си видял призрак. - погледна и тя по посока на демона, но нищо не можеше да види. За нея той беше невидим.
Той започна да прави смешни физиономии, подигравателно и помаха с ръка и после изчезна. Но аз знаех, че е тука наоколо. Усетих го близо до себе си, прошепна ми в ухото: „ Пази се от Роза! Става опасна ! „

Със Сийка изпихме бутилката мастика. Не бях пиян, но от недоспиване и умора очите ми започнаха да се затварят. Сийка изглеждаше доста повече подпийнала от мен, но се държеше. Видя, че започнах да заспивам на масата и ме разтърси.
— Можеш да отидеш да си полегнеш в стаята ми. Хазайката я няма, а разполагам с две легла. - предложи тя.
Ако не бях толкова уморен, никога не бих приел, но сега се съгласих. Още повече, че ще мога да се наспя необезпокояван от никой.
Тя ми показа стаята и кое легло да използвам и излезе. Легнах и веднага съм заспал.
Когато се събудих в стаята беше тъмно, но от прозореца идваше светлината от дворната лампа и така можех да се ориентирам.
Станах, на другото легло похъркваше Сийка. Облякох се тихо, за да те я събудя и излязох. Часовникът ми показваше десет и половина.
Исках, преди да тръгна да оставя номера на телефона си на Сийка, но нямах нищо за писане. Изведнъж се сетих, че скоро не съм виждал телефона си. Помня, че стоеше на масата в квартирата, но когато си търсих чантичката не го забелязах. Нямаше начин за не ми се набие на очи. Само онази го е взела заедно с чантичката. Така се ядосах, че целият започнах да треперя. Тръгнах бързо към квартирата, но се сетих , че те щяха да се разхождат с корабче и сигурно след това щяха да отидат да вечерят някъде.
Тръгнах към центъра. Улицата беше безлюдна, имах усещането , че времето е спряло. Тогава чух стъпките зад гърба си. По-точно беше потропване на токчета. Обърнах се, но нямаше никой и въпреки това знаех, че не съм сам.А може и да си въобразявам.
Продължих да вървя, токчетата също продължиха зад мен. Реших да не обръщам внимание, но точно тогава нещо силно му удари в гърба. Полетях напред и ако не бях се подпрял с ръка на асфалта, щях да си разбия главата. Изведнъж падна мъгла и се разнесе отвратителният парфюм на Роза. Сега се усещаше и миризмата н