Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11 23:20 - МАСАТА
Автор: neliza Категория: Изкуство   
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Връщах се от бившата си работа, където бях ходила да си прибера вещите и да си взема документите. На трамвайната спирка се засякох със стара моя приятелка – Ани се казваше, с която не се бяхме виждали много време. Заприказвахме се, като разговорът ни продължи в близкото кафене. Тя работеше като брокер и се прибираше от последния ѝ за деня оглед. Оказа се, че в момента в агенцията ѝ търсели служители и като разбра, че вече съм безработна, ми предложи да започна при тях.

След месец и половина обучение вече бях официално назначена. Като начало ме прикрепиха към Ани и с нея тръгнахме на моя първи оглед. Семейство беше наследило малка къща, но не възнамеряваха да живеят в нея. Отдавна се бяха устроили в чужбина и искаха колкото може по-бързо да се отърват от този имот.

Беше началото на февруари и бе неописуемо студено, но приятелката ми беше с колата си и добре че бяхме с нея, защото имотът се оказа в един от крайните квартали – в края на малка уличка. Къщата беше малка, едноетажна, сива и отблъскваща. С Ани се спогледахме и безмълвно се разбрахме, че трудно ще бъде продадена. Оградата беше паднала, а малкото дворче не само че беше занемарено, но и затрупано от всякакви боклуци.

Ани бръкна в чантата си и извади връзка с ключове, но аз ѝ направих знак да ги прибере. Вратата беше леко открехната. Бутнах я с крак и тя се отвори, оставяйки заплашителен скърцащ звук. Още с първата крачка, която направих вътре, ме лъхна миризма на гнило, сякаш нещо бе умряло тук, беше се разложило и стопило, но оставило миризмата си.

– Ама, че смрад! – каза възмутено Ани.

Нищо не ѝ отвърнах. Напипах ключът на лампата и щракнах. Чу се пукот и крушката изгоря, което не беше от голямо значение, защото колкото и мръсно да беше стъклото на прозореца, светлината успяваше да влезе. От входната врата се влизаше направо в стаята, а от нея в друго, по-малко помещение, което би трябвало да е кухня, ако се съдеше от счупеният умивалник.

Цялата къща се състоеше от една стая и малка кухня. Поклатих отчайващо глава, като унило се извърнах към колежката си.

– Ще се продаде! Не се отчайвай веднага. И запомни, че няма нещо, което да е предложено за продан и да не се е продало – окуражи ме тя.

– Снимки няма ли да направим? – попитах я, когато излязохме навън.

– Ще снимаме само част от двора и едно добро описание... – обясни ми Ани и дълбоко въздъхна. – Мразя мазета, а трябва и него да видим, защото според документите квадратурата не му е малка.

– Аз ще вляза, а ти направи снимки и да се махаме оттук – потупах я по-рамото.

– Така и ще направим. От тази съборетина тръпки ме побиват – каза тя.

Усмихвайки се поклатих пръст към нея:

– Само ще надникна...

За мазето се влизаше отстрани на къщата. Три каменни стъпала водеха надолу до двойна дървена врата, която се държеше затворена на две халки и един катинар. Ани извади връзка с ключове, на всеки от който беше залепено бяла етикетче. Откачи един – доста голям от връзката и ми го подхвърли. Очаквах доста да се помъча със стария катинар, но за мое учудване, ключът влезе и се завъртя толкова леко, сякаш беше намазан с масло. Бутнах вратата и влязох. Веднага напипах ключът за лампата. Щом помещението се освети видях как и по въздухът се понесоха частици прах. Както и предположих беше почти празно, с изключение на няколко кашона, старо изтърбушено канапе и някакъв стар, мръсен кухненски шкаф, който някога може би е бил модерен, бял и лъскав за епохата си. Влязох навътре, исках да разгледам античният шкаф по-отблизо и тогава се спънах в нещо. Политнах напред към шкафа. В стремежа си да не падна и в същото време да не съборя антиката успях някак да се задържа, но одрасках ръката си в нещо. Погледнах и видях, че е някаква масичка, която беше подпряна в долният край шкафа. За момента не ѝ обърнах особено внимание, поех дълбоко въздух, изправих и излязох. Щракнах катинара и отидох на улицата пред къщата, където ме чакаше Ани.

– Трудно ще е, сигурно с години няма да може да се продаде – казах на колежката, но видът ѝ не издаваше никакво разочарование.

– Ще се продаде и то бързо, ще видиш. Точно такива изкупуват бързо, а после ги превръщат в кооперации – отвърна и взе ключа от мазето, който ѝ подадох.

 

* * *

Прибрах се късно, защото имахме още няколко обиколки с колежката. Бях изморена и се чувствах, като изсмукана. Още повече, че живеех на петия етаж, а асансьора не работеше и това съвсем ме довърши.Седнах на канапето и качих краката си на масата, за да ми отпочинат, въпреки че го мразех този грозен навик, който българският гражданин усърдно започна да имитира от американските филми. Явно от умора, но съм заспала. Някой ме будеше, стреснах се и се огледах, а сърцето в гърдите ми щеше да изскочи. По-вероятно да съм сънувала, че някой ме буди, защото живеех сама. Свалих краката от масата и погледнах стенният часовник. Показваше 1 и 30 след полунощ. Това означаваше, че близо два часа съм спала в тази поза. Изправих се и клекнах няколко пъти, за да ми се раздвижи кръвта. Направо си се бях схванала. Отидох в кухнята и сложих в микровълновата фурна кафето, което ми беше останало от сутринта. Когато след минута вече беше топло го взех и се върнах отново в хола. Запалих цигара, макар да избягвах да пуша в хола, освен редките случаи, когато имах гости и отпих голяма глътка (обичах да пия горещо). Добре ми добре и въпреки, малкото часове, в които съм заспала и неудобната поза, не чувствах умора. След третата глътка кафе, главата ми напълно се проясни. В съзнанието ми започнаха да се оформят образи и спомен, че в същност съм и сънувала нещо свързано с къщата и масичката, която ми беше направила впечатление, но само толкова. Всичко друго беше сиво и неясно.

Затворих очи и се съсредоточих, сякаш медитирах, исках да си спомня точно масичката и тогава я видях съвсем ясно, сякаш беше пред мен. Изглеждаше чиста, без прашинка по повърхността ѝ, бях сигурна в това, защото ръцете ми бяха върху нея. Стресната отворих очи, бях уплашена, защото това не беше някаква фантазия, бях получила видение.

Извадих нова цигара, бръкнах в джоба за запалката и за моя най-голяма изненада извадих ключ – същия онзи ключ с бяло надписано етикетче, което колежката ми беше дала да отворя вратата на мазето, а после ѝ го върнах. Заразхождах се напред-назад из хола, бях сигурна, че върнах ключа на Ани. Беше вече късно да ѝ звъня и да я питам. Може да съм мислила да ѝ го дам и така е останал в мен. А и тази масичка непрекъснато беше в съзнанието ми. Седнах на канапето и потрих длани в бедрата си. Изведнъж ми хрумна лудата идея, че в някой мой предишен живот съм притежавала тази масичка. Някак странно ме привличаше и си помислих колко добре би било да я имам. Станах и отново се за разхождах из хола, не ме свърташе на едно място, както и това, че непрекъснато поглеждах към ключът, който бях поставила на холната маса. Седнах, но не откъсвах очи от масата, а колкото повече гледах този ключ, толкова повече исках тази масичка. Не съм поглеждала часовника, но трябва да са минали около 2 – 3 минути, от както отново бях седнала. Станах, грабнах ключът и направо изхвърчах навън, като успях да си взема само ключовете за жилището си. Извадих голям късмет, че на спирката дремеше едно такси. Бях излязла само по пуловер и едва, когато се качих в таксито и то потегли, усетих приятната топлина и тогава осъзнах, че съм само по един пуловер, а навън сигурно беше-10,12 градуса под нулата, но едва ли беше толкова важно. Преди всичко беше да взема масичката от онова проклето мазе. На шофьора дадох координати близо до адреса. Все пак това си беше чиста кражба. Извадих късмет, че беше от хората, които не обичаха да завързват разговори и през целият път мълчахме, защото наистина изглеждах странно.

Щом наближихме се сетих, че все пак трябваше да платя и наистина се притесних. Обля ме студена пот, но сякаш тази нощ късметът беше на моя страна. Бръкнах в джоба на дънките си по принцип държах дребни монети, но този път по някаква случайност имах банкнота от 50 лв. Пъхнах я бързо в ръката на човека и побързах да сляза. Сигурно съвсем ме е помислил за побъркана, щом му оставях толкова голям бакшиш.

До къщата стигнах тичешком, като непрекъснато се оглеждах, но освен звукът от отекващите ми стъпки нищо друго не се чуваше.

С треперещи ръце отключих катинара и блъснах вратата, която изскърца, като всички стари врати и въпреки че знаех това, от самият звук ме побиха тръпки. За момент се поколебах, знаех че извършвам нещо нередно, но желанието да притежавам масичката беше по-силно, толкова, че щях да я намеря и в тъмното. Беше като магнит за мен. Въпреки това и риска някой да види натиснах ключа за лампата. Нещо прошумоля, но нито обърнах внимание, нито се уплаших. Мазето сигурно беше пълно с плъхове. Втурнах се навътре, грабнах масата и побързах да изляза. Затичах се и се спрях чак през две улици от къщата. Опрях се на едно дърво, като с едната си ръка държах масичката, а с другата притисках лявата си страна над хълбока.

 

* * *

Успях да се прибера в дома си едва призори. Масичката се оказа много по-малка, но ужасно тежеше, а може и да си въобразявах, заради това, че първо се прибрах пеша, а и съвсем бях премръзнала.

Щом влязох в апартамента, оставих масичката в коридора, отидох в кухнята и изпих два аспирина. После набързо влезнах в банята. Само горещият душ можеше да ме стопли, а и под струята му най-добре можех да се отдам на размишления и да си разясня всичко случващо се.

Излязох от банята освежена и стоплена, но само това. Не стигнах до никакво заключение. С мен нещо ставаше. Извърших кражба заради една маса и то от къща, за която ни беше гласувано доверие да я продадем. Но толкова силно пожелах масичката, че дори не си дадох време да помисля, че мога и да я купя от собствениците.

Направих си кафе и отидох в хола, като пътьом взех със свободната си ръка масичката, която бях оставила в коридора. Беше лека, като перце. Припомних си, че докато я носих дотук много тежеше, дори спрях два пъти, за да почина за по няколко минути.

Поставих я върху холната маса и я заразглеждах. Беше квадратна, около 30 см, но ъглите ѝ бяха заоблени. Краката бяха с височината на една моя педя – ако бяха достатъчно високи, човек можеше да я сбърка и за стол. Най-интересното им беше, че върху тях имаше много фино резбовани образи на животни. Разпознах куче или по-вероятно да беше вълк, котка, козел и змия. Масичката се беше цяла антика. Прокарах ръка по заоблените ъгли и усетих топлината на дървото. Погалих гладката повърхност отгоре, стана ми някак странно приятно. Като че ли топлината на дървото премина по тялото ми и тогава нещо ме бодна. Възкликнах и дръпнах ръката си, но няколко капки кръв капнаха на повърхността на таблата. Погледнах ръката си и се сетих, че се бях одраскала в нещо, когато влязох в мазето, а после забравих за това.

Станах и отидох в кухнята. Дезинфекцирах драскотината, сложих лепенка, въпреки че не намерих за нужно и взех салфетки да избърша масата от кръвта. Върнах се в хола, масичката беше чиста. Избърсах я със салфетката, но тя също остана чиста. Дървото по някакъв начин попиваше течност, а и кръвта не беше много. Хванах масичката за краката и я вдигнах на нивото на очите ми, така че да можех да видя и най-малката издатина по таблата ѝ, която би могла да ме одраска или убоде, но всичко беше чисто и гладко, като огледало. Оставих я на земята, отстрани на канапето. Някакво тревожно чувство стегна стомаха ми, покачи се нагоре към гърлото и заседна, като буца. В този момент изпитах страх. Изведнъж токът загасна. Не знам дали е от това, че всичко потъна в мрак, но сякаш и въздухът започна да се сгъстява. Не смеех да помръдна, защото имах чувството, че не съм сама. Въпреки че бях уплашена, наострих слух и се взрях в тъмното. Може и да ми се е сторило, а и кооперацията, в която живеех, беше на доста години, но долових проскърцване, като леки стъпки или по-скоро влачещи се. Свих ръцете си в юмруци и стиснах очи.

Когато отново ги отворих, отдавна вече се беше съмнало. Зимното слънце се прокрадваше през процепа на завесата на прозореца. Погледнах към стенният часовник – показваше 11:15.

Трябваше да съм на работа от 9:00 часа, но... бях доста закъсняла, а и нямах желание да се занимавам с каквото и да било. Станах, дръпнах завесите, за да влезе светлина и отидох в кухнята, направих си кафе. С чашата в ръка влязох в хола, посрещна ме леден полъх, разсипах малко кафе, но когато видях масичката върху холната маса се стъписах. Не знаех какво да мисля, нито какво да правя. Краката сами ме отведоха до нея. Оставих чашата, взех масичката и я поставих на пода. Седнах и загледах повърхността ѝ. Сложих ръка отгоре и усетих топлина. В следващия момент цветът ѝ започна да потъмнява, докато не стана черен. Прокарах ръката си, сякаш я изчиствах от черния цвят и той наистина изчезна, като че ли го обърсах, но тогава на негово място започна да се появява картина. В началото приличаше на набързо надраскана скица на художник, но постепенно се избистри и видях къща. Сякаш някой беше снимал с камера и сега гледах записа. Появихме се двете с Ани и видях как влязохме в къщата, но тя не беше във вида, в който я бяхме видели, нито беше празна. Стаята беше обзаведена и чиста – канапе, два фотьойла, а срещу тях библиотека с книги. С колежката ми оглеждахме с отвращение, но тогава ние видяхме съвсем различна обстановка. Влязохме в по-малката стая, която наистина се оказа кухня. До умивалника имаше готварска печка на дърва, срещу тях шкафа, който сега бе в мазето, а под прозореца стоеше маса с два стола. С Ани тръгнахме да излизаме и тогава аз се обърнах и видях на стола да седи възрастна жена, която допреди миг я нямаше. Жената беше облечена цялата в черно, на главата си бе завързала забрадка, а през врата ѝ висеше на сребърен синджир много голям кръст.

Вече бяхме излезли, а видението продължаваше да стои на масичката. В следващият момент старицата вдигна глава и впери мътните си сини очи право в мен, сякаш наистина ме виждаше през масата. Погледът ѝ беше толкова студен и зъл, че ме побиха тръпки. Пот изби по челото ми. Отместих глава встрани, а когато отново погледнах към таблата, картината беше изчезнала.

Избърсах потта от челото си и станах. Имах нужда да пийна нещо по-силно от кафе, но най-вече имах нужда да споделя с някого. Отидох в кухнята и отворих хладилника, където трябваше да има половин бутилка водка, останала от рождения ми ден. Извадих я и отпих направо от шишето. Спиртът изгори гърлото ми, но отпих още една глътка, след което зарязах шишето на кухненската маса.

Сетих се на кого да се обадя и да споделя. Имам приятелка Маги, която твърдеше, че е медиум. В миналото ми беше гледала на карти Таро и беше познала. Тя беше човекът, който щеше да има някакво обяснение. Тежест ми падна от “сърцето” и побързах да си взема телефона от хола. Щом влязох в стаята, веднага усетих разлика в температурата. За минути помещението беше станало като хладилник. Отидох до прозореца и чак тогава забелязах, че завесите са спуснати, а добре си спомням, че ги бях дръпнала – навик, който правя всяка сутрин. Пипнах радиаторите на парното отопление – бяха горещи. Изсумтях и тръгнах към холната маса, където ми беше телефона... нещо ме накара да се обърна и тогава видях как завесата се надига. Издуваше се така, сякаш балконската врата беше отворена и повяваше вятър.

Застинах на място. Усетих как цялото ми тяло се сковава от страх. И точно в този момент от масичката започваше да се излъчва някаква светлина. Забравих страха си и бързо я приближих. Надвесих се над нея и видях как отново започваше да се рисува жива картина. Всичко започна с мъгла, която, след като се изчисти, се показа жилищен блок. Вгледах се по-внимателно и видях, че това е кооперацията на приятелката ми Ани. След малко и тя самата излезе от входа. На каишка водеше куче. Сигурно беше рано сутринта, защото още не беше тръгнала за работа. Беше ми споделила, че преди работа разхожда домашния си любимец. Сърцето ме сви, а устата ми пресъхна, защото се досетих, че нещо ще стане. Ани откопча каишката на кучето, което подскочи няколко пъти около краката ѝ и се затича зад блока. Чу се силен удар, а после и звукът на спирачките. Видях как приятелката ми изпищя, а с нея и аз, след което видението изчезна. Сълзи се стекоха по страните ми, понечих да ги избърша и тогава телефонът иззвъня. Взех го с трепереща ръка, но видях, че беше Ани. Знаех какво щеше да ми каже.

Оставих го да звъни, като отидох в кухнята и отпих отново голяма глътка от водката. Догади ми се, но се насилих и отпих още една. Топлина се разля по цялото ми тяло. Въздъхнах шумно вече успокоена от алкохола и затърсих номера на Маги в телефона.

 

* * *

Бях разказала всичко на Маги, а тя ме беше посъветвала да не доближавам повече масичката, защото по всяка вероятност е обладана от демон, което изобщо не ме успокои. Ако имаше къде да отида и минута не бих останала, докато някой не махне проклетата маса от апартамента ми.

Чаках Маги да дойде всеки момент, но всъщност имах чувството, че времето е спряло. Пушеше ми се много, но цигарите ми бяха в хола и не смеех да отида, особено, след като приятелката ми беше споменала за Демон.

Хвърлях по едно око през прозореца и вече губех търпение. Бях решила – каквото и да стане, да отида и да си взема цигарите, и точно в този момент се чу някакво съскане, а после и пукот от хола. Без много да се замислям, се отправих натам. Застанах до вратата, оглеждайки помещението. Като изключим студа, нищо друго не се беше променило. Смело тръгнах към холната маса, където беше кутията с цигарите и забелязах, че от масичката отново струи светлина. Този път се насилих да не гледам към нея, приближих се, грабнах кутията и тъкмо щях да се връщам в кухнята, когато се чу тих съскащ звук. Наострих уши, за да разбера откъде идва звукът, като в същото време детайлно оглеждах стаята. Стори ми се, че идва от към ъгъла, който се падаше точно срещу мен. Загледах се натам и тогава я видях. Беше старицата от къщата и сякаш се отлепи от стената. Гледаше ме с такава злоба и омраза, че дъхът ми секна, а аз не можех да сваля поглед от нея. Тялото ми беше като парализирано и не можех да помръдна. Тя започна да се придвижва към мен, но не ходеше, а сякаш се плъзгаше.

Не знам как стана, но в същия момент ми дойде страшна сила, може би от това, че мислено си изкрещях: “Можеш! Бягай!”, обърнах и се затичах към входната врата. Оказа се, че не съм я заключила, отворих я, но се спънах на прага и политнах. Успях да се задържа и вече бях на площадката, но и старицата беше до мен или по-скоро се беше извисила над мен. Отвори уста, като че ли се готвеше да ме погълне. Разнесе се миризма на гнило и сяра. Едната ѝ ръка се стрелна към лицето ми, а аз вдигнах моята, за да се предпазя. С другата си ръка дръпнах вратата на асансьора, която се оказа отворена, но аз напълно бях забравила, че той не работи и полетях надолу в шахтата.

Последното нещо, което видях преди да потъна в мрака, бяха две воднисти сини очи изпълнени с омраза.

 

* * *

Маги спря таксито пред блока на приятелката си Мая. Слезе и погледна нагоре към петия етаж. Стори ѝ се, че има някой зад завесата, но това сигурно беше Мая и с нетърпение я очакваше, за да разгадае мистерията около масата. Момичето се съмняваше да има нещо, но приятелката ѝ звучеше наистина уплашена, а и любопитството ѝ беше надделяло.

Влезе във входа, видя, че асансьорът не работи и се качи по стълбите. Входната врата на апартамента зееше отворена, но въпреки това момичето позвъни. Изчака няколко секунди и като отвътре не долови никакъв звук, повдигна рамене и влезе. Извика името на приятелката си, но отговор не последва. Влезе първо в кухнята – оказа се, че вътре няма никого. Отправи се към хола и веднага забеляза масата. Остави на земята раницата с книги за магии и речници, които носеше и направо се втурна към масичката. Усети магнитното привличане и си каза, че приятелката ѝ е била права. Хвана масата и я обърна. Точно на единия от краката ѝ, който изобразяваше змия, се виждаше много дребен надпис. Маги си носеше лупа, но не искаше да губи време и доближи масата почти до очите си. Надписът беше на латински и това, което успя да си преведе, бе нещо от рода, че предметът трябва да се изгори. Завладяна от всичко това нетърпеливо обърна масата отново с краката.

“Първо искам да видя дали и на мен ще се появи нещо. Тази маса ще е моето бъдеще и ще ми донесе много пари” – каза си тя и прокара ръка по гладката повърхност.

Изчака няколко секунди, но нищо не се случваше.

“По дяволите!” – изруга Маги и стовари юмрука си. В този момент таблата започна да се променя. Момичето засия и се наведе, за да може по-добре да види или да не изпусне нещо.

Една черна ръка със заострени нокти изскочи от масата и хвана девойката за гърлото.

Чу се хъркащ звук и това бе последното нещо, което излезе от устата на младото момиче!

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: neliza
Категория: Изкуство
Прочетен: 88780
Постинги: 209
Коментари: 14
Гласове: 100
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031