От надписа нямаше и следа.
- Аз също искам да поговорим. – казах, като седнах и отворих бирата си.
- Какво е това нещастие, което е по петите на новите ти приятели.
- Нали ти бях разказала за гроба.От него тръгна всичко.Мисля, че нарушихме спокойствието на собственика на гроба и сега май отмъщава. – изрекох всичко това на един дъх, като наблюдавах реакцията на брат ми с периферното си зрение.
Определено не беше впечатлен, затова казах направо:
- Аз видях духът...всички го видяхме.
- Това са глупости Поли.Видели сте горският.Аз също се срещнах с него и поговорихме. – каза Петър, но изведнъж рязко се обърна към мен и ме погледна в очите. – Я, ми кажи , но честно.Да не сте пушили трева ?.
- Ти да не откачи. – ядосах се, но най-вече на себе си, защото му разказах.А и защо ли го направих, като знаех, че няма да ми повярва.
- Добре,вярвам ти! Но за дух...както и дае. Трябва да ти кажа, защо дойдохме тук. – каза той и изпи бирата си на един дъх.Стана и тръгна да си вземе още една.
- Донеси и на мен една. – рекох и разклатих бирата си, която все още беше до половината.
Той само повдигна рамене, но не каза нищо.Когато се върна седна срещу мен , чукна бирата си в моята и каза:
- Освен да си починем малко дойдох тук и за да намеря дядо ни.
- Дядо ни ли ? - учудих се и в съзнанието ми веднага изплуваха думите на Нина да разпитам брат си за миналото на майка ми.Нещо трепна под лъжичката ми.
- Не ме прекъсвай ! – рече остро.
- И ?
- Когато татко почина ми остави една кутия.Помниш ли колко дълго търсих ключа ?
- Да май имаше нещо такова...
- От известно време сънувах майка ни и тя ме насочи към ключът.По точно ми го показа....
- Аз никога не съм я сънувала. – казах тъжно.
- Не ме прекъсвай! - каза ядосано.Само където не разбрах на какво се ядоса. - Отворих кутията, вътре имаше снимки и дневник.
- Къде са сега ? – не се стърпях и попитах.
Петър само ме изгледа навъсено и продължи:
- На снимките беше баба ни, майката на майка ни. Останах поразен от приликата ви.Когато е била млада е абсолютно твое копие.Ако не бяха дрехите – демоде и черно бялата фотография бих се заклел, че си ти.