Ръката му остана протегната така един миг, след което той полетя надолу.
Нина изпищя и побягна по пътеката. Затичах се след нея и се спряхме чак при вилата ни.И двете не можехме да си поемем дъх.Седнахме на стълбите.
- Видя ли това, което видях и аз ? – попита ме тя и се закашля.
- Това е мъжът, за който ти разказахме. – отвърнах и и я потупах по гърбът. - Да ли е умрял, като се хвърли ? – глупаво попитах.
- Ти шегуваш ли се ? Той отдавна е мъртъв. Не видя ли лицето му..., а очите – огромни ями. А момичето наистина приличаше на теб.Не знам кое ме изплаши повече.Мъжът - призрак или момичето.Толкова си приличахте...
- Чакай, чакай! Какво момиче ? Мъжът беше сам или поне аз така видях.Беше протегнал ръка към някой..., но кълна се нямаше никой друг.После се хвърли, ти изпищя и побягна, а аз след теб. – прошепнах.
Нина уплашено се огледа, после също прошепна:
- А, защо шепнем ?
- Не знам, но наистина не видях момиче.Сигурна съм обаче, че това е духът от гроба .Мисля, че легендата е вярна. – отвърнах и силно, като че ли с това исках да и покажа, че въобще не се боя,но истината е, че умирах от страх.
- В сънят ти е имало момиче, нали ? – Нина също престана да шепне.
- Да и както казваш приличаше на мен.Дали нямам някаква връзка със тези хора.Да речем в миналото.Вярваш ли в прераждания ? – попитах я просто ей така.
- Не знам , никога не съм мислила за това, но друго ми идва на ум. Дали нямаш някаква родствена връзка в това селце. Родителите ти от къде са ? – попита новата ми приятелка.
- И двамата са починали. Майка ми още веднага след моето раждане, а баща ми, когато съм била на 7 год. от бъбречна недостатъчност. Отгледал ме е брат ми.Нямаме други роднини. Баща ми е от София, но родителите му са починали рано, а майка ми... - замислих се, защото всъщност не знаех нищо за нея.Брат ми никога не говореше, а когато и да попитах винаги отклоняваше темата и с годините спрях да го разпитвам. – Всъщност не знам почти нищо за майка си, но предполагам, че и тя е от София. – отвърнах и малко засрамена, затова, че не познавам майка си.
- Как така ? Никога ли не си се интересувала каква е била майка ти ? Извинявай, ако те засегнах, но това ми се вижда малко странно. - каза Нина.
- В началото непрекъснато разпитвах брат ми, но той винаги отклоняваше темата, докато накрая спрях да питам, пораснах и така остана.
- Знаеш ли защо те питам ? Приликата ти с онази жена е толкова голяма, че може да се изтълкува, като роднинска.
- Ти шегуваш ли се ?! Какво общо може да имам с това село ? – изсмях се пресилено.
- Разпитай брат . – подхвърли Нина и се изправи.
- Разбира се, че ще го разпитам...Какво ще кажеш да му разкажа първо за духа, да продължа с приликата на жената с мен и накрая да му изстрелям въпроса дали нямаме някаква връзка с това село,защото приличам на тази жена, която съм сънувала.Така става ли ? – разпалих се.
- Успокой се малко , де!- усмихна се Нина и в този момент се чу трясък, изкънтяха счупени стъкла. - Какво беше това ? – почти изпищя тя.
- Сигурно е станало течение и прозореца се е счупил.- опитах се да я успокоя, но и моето сърце щеше да изскочи.
- Какво течение Поли ? Не виждаш ли, че нищо не помръдва. – изрече Нина с пресипнал глас.
- Ще отида да проверя. – рекох и тръгнах да влизам, но момичето ме дръпна.
- И аз ще дойда, за нищо на света не оставам сама.
Влязохме вътре.Самата вила имаше две стаи и хол м/у тях и малка кухничка, по-скоро като ниша. Обиколихме, но нямаше нито отворени, нито счупени прозорци.С Нина стояхме в средата на хола и глупаво оглеждахме всяко кътче.Отидох до хладилника, извадих една бутилка вино и дръпнах Нина да излезем на вън.
- Мисля, че си внушаваме вече. – отвърнах, но много не си вярвах.
Погледнах виното и се сетих, че не съм взела търбошон. Станах и влязох да взема. От стаята , в която спях се чу някакъв шум. Сърцето ми щеше да изскочи, но отидох да проверя. Направо се вцепених.Точно над леглото ми с разкривени букви бе изписано: „ ЗАЩО „