Дръпнах я да сяда, но тя се отскубна и бързо се запъти към каруцата.
Вече знаех, че белята е неизбежна и също станах и тръгнах след приятелката си.
Иван ни последва. Исках да спра Мая, но тя вече беше излязла на пътя . Каруцата спря. Отп...

Може би утре ще знам. – отвърнах аз и пред очите ми отново се появиха малките сини очички на бебето.
- Само това ли ? – попита той.
- А ти какво искаш ? Дори това ми дойде в повече. Казах ти, че не съм такъв експерт, като д...

 

До сега имах само слаби проблясъци и бях доволна. Е можех да гадая на карти и кафе, ако се напрегнех малко повече, четях и мисли и това ми стигаше.
Откакто обаче пристигнах в това село усетих, че именно тук дарбата ми щеше да се промени...

Тогава се сетих на какво друго ми миришеше – на мляко. Обземе някаква тъга. Наистина тук е станало нещо лошо, кърваво.
Може би убийство. Във въздуха витаеше смърт и беше наситен със сладникавата миризма на кръв. Като, че ли е ста...

Не тръгнахме вдуги ден, както се бяхме разбрали, а след три дни.
Трябваше да се купуват доста неща. Аз си взех от един спортен магазин спален чувал и комплект пластмасови прибори за храна.Мая и Боби щяха да се погрижат за храната, а колат...

Ще започна от дарбата ми на медиум - наследство от дядо ми.
Странно, нали? Повечето хора я наследяват я от майка си, я от баба си или прабаба си. А аз от бащата на баща ми, а той пък от неговата майка.
Не съм чак такъв силен медиум, като ...

Излязох от ваната, облякох халата и отидох в кухнята.Исках да пусна телевизора, за да чуя новините, но изглежда не работеше.Тогава отидох и се облякох.
Върнах се отново в кухнята.Бях решила да празнувам решението си да живея, но бях оста...

Върнах се ядосана в апартамента. Хвърлих пакетчето с чували за смет пред банята и отидох в кухнята. Прибрах бутилката водка, която бях купила в хладилника и седнах на канапета. Запалих цигара и отпих от бутилката, като си мислех колко с...

 

Когато излязох Валери го нямаше в кухнята.
Виковете идваха от стаята ми. Влязох и направо се шашнах. Валери лежеше на леглото, а лицето му се беше издуло, като балон. Беше целият на червени петна. Стана ми смешно. Бях се опряла на вратата...

- Не. Но теб какво те интересува това ? – попита ме той, но едва ли му дремеше дали ще отговора или не.
- Просто питам. А ти лъжеш. – заявих аз, като внимателно наблюдавах реакцията му.
- И какво от това ! И какво точно ...